ЛИЦЕНЗИОННИ ДОГОВОРИ

   Интелектуалната собственост представлява стратегически актив за нейния притежател, който може бъде използван за:

  • внедряване на нов продукт, метод, услуга;
  • предпазване от навлизането на конкуренти;
  • удължаване жизнения цикъл на стока;
  • отличаване на една стока на пазара от аналогична стока, произведена от друг производител и т. н.

   Както всеки друг вид собственост, така и интелектуалната собственост, има икономически потенциал, който може да бъде реализиран по различни начини. Остойностява се с различни методи и представлява нематериален актив. Тя може да бъде залагана, продавана, отдавана с лицензия, наследявана.

   Внедряването може да се осъществи лично – чрез собствено предприятие или да се осъществи от 3-то лице, чрез продажба на обекта, или чрез отдаване на лицензия за него.

   Лицензията представлява позволение за ползване на правата върху обект на интелектуална собственост, което се дава на 3-то лице от притежателя на този обект.

   Лицензията се отстъпва чрез договор, страни по който са лицензодател (притежател на обект на интелектуалната собственост) и лицензополучател (лицето, което получава правото да изпозлва обекта). В замяна на предоставените права, лицензодателят получава възнаграждение.

   Когато лицензията се отстъпва само на едно лице, тя е изключителна, а когато лицензополучателите са много – неизключителна. Когато на лицензополучателя се прехвърля пълния обем от права , за целия период на закрила на обекта на интелектуална собственост, то лицензията е пълна, а когато има ограничение – по територия, срок, обхват и т. н. – ограничена. Лицензиите могат да бъдат също: лицензия по право (т.нар. лицензионна готовност); принудителна; насрещна; кръстосана; сублицензия.

   Съществуват различни начини на плащане на лицензионните такси – например еднократно такса или роялти.

   При лицензията притежателят на обект на интелектуална собственост запазва собствеността си върху обекта, като дава позволение на трета страна да го използва в обем, определен в договор, наречен лицензионен договор. От друга страна, възможна е продажба на обект на интелектуална собственост. В този случай собствеността върху обекта преминава изцяло от първоначалния притежател към нов притежател при определени в договор условия. Съгласно Търговския закон, тези договори задължително са в писмена форма.         

   Лицензионните договори и договорите за продажба на обект на ИС, когато се касае до обекти на индустриална собственост, влизат в сила по отношение на трети лица, след вписването им в Патентно ведомство.