Магнитодиодният сензор съдържа две правоъгълни полупроводникови подложки с първи тип примесна проводимост - първа (1) и втора (2), перпендикулярни една спрямо друга, формирани върху обща трета подложка (3) от същия полупроводник с втори тип примесна проводимост. Върху горните страни на подложки (1 и 2) и на равни разстояния един от друг има последователно по три правоъгълни контакта, успоредни на дългите си страни - първи (4 и 5), втори (6 и 7), и трети (8 и 9), като всичките перпендикулярни на дългите страни на подложките (1 и 2). Контактът (6) от подложката (1) е с втори тип примесна проводимост, а останалите контакти (4, 8, 5, 7 и 9) са омични към подложките (1 и 2). Контактът (6) от подложката (1) е съединен с единия извод на източник на постоянен ток (10) така, че да е включен в права посока спрямо подложката (1), а контактът (7) от подложката (2) е свързан с другия извод на източника на постоянен ток (10). Контактът (8) от подложката (1) е свързан с контакта (5) от втората подложка (2), а контактът (4) от подложката (1) - с контакта (9) от подложката (2). Контактите (4 и 8) от подложката (1) са диференциалният изход (11) на сензора, като измерваното магнитно поле (12) лежи в равнините на подложките (1, 2 и 3) и е успоредно на дългите страни на контактите (4, 5, 6, 7, 8 и 9).
