Изобретението се отнася до метод за изработка на неомокряем бетон, приложим в областта на строителството, промишлеността и строителното инженерство, и по-специално в технологии за изработка на водоотблъскваща мазилка на базата на различни хидрофобни модификатори и свръххидрофобни защитни покрития. Съгласно предложения метод за изработка на свръхнеомокряем бетон, 10 g портланд цимент, 20 g пясък и 5 g вода се смесват в пластмасов съд и се отливат в цилиндрична матрица с диаметър d = 3 сm2. След 105 min първоначално втвърдяване на сместа, в условия на стайна температура, повърхността на бетона се напоява равномерно с 0.3 ml разтвор от строителен силикон и терпентин, примесени в съотношение 1:10, посредством пластмасова пипета. Върху химически третираната повърхност се отлагат хидрофобни въглеродни сажди, формирани в пламък на горящо рапично олио при температура ~600°С, която допринася за прилепването на строителния силикон и саждите към бетона. В качеството на химически свързващ агент е използван разтвор на строителен силикон и терпентин, който в процеса на полимеризация образува химични връзки от вида Si-O-Si и SiO2. Този тип връзки обуславят отлагането на мрежест силанов слой, който се свързва към повърхността чрез водородни връзки с хидроксилните функционални ОН групи на бетона. Едновременно с това, кислородните групи на силиция взаимодействат с хидроксилните и/или карбоксилните химически комплекси на саждите, което води до механически устойчиво ковалентно свързване от типа Si-O-С. Ефективността на защитния слой строителен силикон-сажди е проверена с потапяне във вода и железен трихлорид (FeCl3) за период от 24 h. Забелязва се с до 60% по-ниска скорост на водопоглъщане в сравнение с хидрофилен бетон вследствие на слабото физикохимично взаимодействие между саждите и водата, което води до изпъкнала форма на менискуса на течността и блокиране на просмукването на вода в порите на покритието. Тънкият въздушен слой между микро- и нанограпавини на неомокряемата бетонна повърхност възпрепятства проникването на корозивни йони на FeCl3, скоростта на корозия намалява над единадесет пъти спрямо непокрит образец, а същевременно с това се забавя и охлаждането на бетонната конструкция при бързо понижение на околната температура.
