Метод за получаване на износоустойчиви неомокряеми покрития от въглеродни сажди

Териториален обхват

България

Изобретател(и)

Карекин Дикран Есмерян, Юлиан Иванович Федченко

Заявител(и)/Притежател(и)

Институт по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков“ – БАН, BG, София, 1784 , бул. "Цариградско шосе" 72

Номер на заявка

113502/ 15.03.2022

Публикуван под номер

67662/ 07.10.2024

Приоритетна дата

март 15, 2022

Статус

Действащ

Издадена лицензия, тип, срок

Лицензополичател(и)

Реферат

Изобретението се отнася до метод за получаване на износоустойчиви неомокряеми покрития от въглеродни сажди, приложим в областта на криобиологията, самолетостроенето и корабостроенето, и по-специално в технологиите за потискане на спонтанната акумулация на лед и биомаса върху крилата на самолетите и корпусите на корабите, както и предотвратяване на формирането на вътреклетъчна кристализация при криоконсервация на жива материя. Съгласно предложения метод, върху твърда подложка (например, стъкло, метал, керамика, дърво, термоустойчиви полимери и т.н.) се поставя двойно залепваща лента от PVC-BOPP-OPP фолио и текстилна тъкан (например целулозен материал, фазерна лента, плат и др.), и върху така полученият композит се отлагат сажди, чрез синтез от пламък на рапично олио с температура Т ~224°С, които след това се третират химически с етилцианоакрилат полимерно лепило и флуоровъглеродна емулсия. Предимствата на метода се състоят в това, че отлагането на саждите се реализира в открита среда, а вторичната химична обработка може да се осъществи върху обекти с всякакви размери, сложна геометрия и кривина. Освен това, получените свръхизносоустойчиви тъкани на основата на сажди може да се отделят и използват като самостоятелни мембрани или да остават плътно прилепнали към твърдата подложка, т.е. да служат като покритие. Отделно, методът на синтез е бърз и евтин, осигурявайки възможност за допълнителна функционализация на различни материали. Методът за получаване на износоустойчиви неомокряеми покрития от въглеродни сажди може да намери широко практическо приложение в областта на репродуктивната медицина, за криоконсервация на жива материя (сперматозоиди, яйцеклетки, епителна тъкан и т.н.), когато е необходимо поддържането на постоянна скорост на топлообмен на границата твърдо тяло-течност (регулирана от дебелината и физикохимията на слоя), както и в самолетостроенето и корабостроенето за потискане на ледо- и биофилмообразуването върху крилата и перките на самолетите и/или корпусите и дъната на плавателните съдове.